БАПРЕХ

Предназначените за увеличаване на гърдите импланти се състоят от външна обвивка (капсула, силиконов еластомер)  и пълнеж. Произвеждат се в различни форми, размери и пропорции.

Според пълнежа, който съдържат, имплантите се делят на :

• изпълнени с физиологичен разтвор;
• изпълнени с медицински силиконов гел.

Според формата им могат да бъдат:

• кръгли;
• анатомични (капковидни);
• ергономични (с кръгла основа, но с ефекта на анатомичните, поради пълнеж от подвижен гел, променящ формата си в зависимост от положението на тялото).

Според релефа на капсулата им:

• гладки;
• микротекстурирани;
• едротекстурирани (грапави).

Основанията за прилагане на аугментационната мамапластика със силиконови импланти  са следните:

Естетично уголемяване на гърдите – като първична операция, с цел увеличаване на размера и подобряване на формата им; за подмяна на гръдни импланти; като ревизионна операция за коригиране или подобряване на резултата от предишна операция; за преодоляване на усложнения и болестни процеси свързани с имплантите; в  съчетание с техники за намаляване и/или повдигане на гърдите.

Реконструкция на гърдата – като самостоятелна аугментация за заместване на отстранена тъкан на гърдата поради раково заболяване (мастектомия) или травма; в съчетание с автоложна реконструкция след мастектомия; за корекция на вродена асиметрия или други аномалии в развитието на гърдите; при ревизионна хирургия за коригиране или подобряване на резултатите от предишна операция за реконструкция на гърдата.

Допълнение към аугментацията или алтернатива на гръдните силиконови импланти представлява свободния трансфер на собствена мастна тъкан – липофилинг. Инжекционното поставяне на течен силикон или други синтетични и полусинтетични субстанции е недопустимо, защото могат да доведат до сериозни и трайни увреждания на Вашите гърди.

Използването на силиконови гръдни импланти е противопоказано при жени:

• с нелекуван карцином на млечната жлеза;
• с тежка форма на фиброкистозна болест (предраково състояние);
• с активни инфекции в гръдната или други области на тялото;
• с тежка зависимост към никотинови изделия, особено когато имплантацията се комбинира с операция за намаляване или повдигане на гърдите, или с автоложна реконструкция;
• които са бременни или кърмят;
• страдащи от различни болестни състояния (онкологични, автоимунни, метаболитни, органни и системни нарушения и пр.), които влияят негативно върху имунитета и регенеративните процеси;
• с лоши физични характеристики и кръвоснабдяване на тъканите на гръдната стена, като например увреждания след лъчетерапия, недостатъчна налична тъкан, нарушено локално кръвообръщение поради операции или травми;
• с психични заболявания, нереалистични желания и очаквания, или дисморфофобия (болестно възприятие на външния вид).

Изборът на импланти не е въпрос на желание на пациента! Правилният от медицинска гледна точка подход за избор на импланти е базиран на научни методи и доказателства. Вашият хирург ще направи антропометрични измервания и клинична оценка на пространствената конфигурация на гръдния Ви кош, както и на биомеханичните качества на всички мекотъканни обвивки на гръдната Ви стена, ще ги анализира, и ще предложи един или няколко допустими варианта на силиконови импланти. Той ще Ви представи оптималния и най-безопасен продукт, и ще Ви запознае с вероятните рискове при желание от Вас да Ви бъдат поставени по-големи или по-малки импланти. Трябва да знаете, че по-малкият от оптималния размер имплант увеличава риска единствено от контурни несъвършенства, докато по-големият – увеличава риска от неконтролируеми деформации, измествания, опипване и визуализация на имплантите, увреждане на кожата и подлежащите тъкани от компресия и преразтягане, сетивни и функционални нарушения на млечните жлези.

Стандартната подготовка за аугментационна мамапластика включва рутинни кръвни и уринни тестове, ултразвуково или друго образно изследване на млечните жлези, електрокардиограма, допълнителни изследвания и консултации със специалисти при данни за съпътстващи заболявания или рискове. Няколко дни преди операцията се провежда среща с Вашия хирург, в която той се запознава с резултатите от изследванията Ви, поставяте въпросите си върху информираното съгласие и декларацията за съгласие, и ако отговорите му Ви удовлетворяват, ги подписвате.  Вашият хирург ще направи фотографски снимки на гръдната Ви област в стандартни позиции и ще поясни и аргументира решението си за хирургична техника.

Операцията се извършва под обща анестезия. Възможна е и локална анестезия със седация. Не по-малко от 6ч. преди операцията не трябва да приемате храна и течности!  Препоръчително е също да попитате за други указания, които трябва спазвате, преди да Ви оперират!

Има различни хирургични техники, които могат да се прилагат за имплантирането на силиконови протези. Хирургът Ви ще използва знанията и опита си за оценката на Вашето състояние, и ще избере хирургична техника, която съответства на Вашите индивидуални характеристики. Най-важните елементи на хирургичната техника са разрезът и планът на поставяне. В таблицата долу са описани различните разрези и планове за поставяне на гръдни импланти.

Видове разрези

• Субмамарен
  Прави се в поджлезната гънка. Счита се за универсален и се прилага най-често. Осигурява най-добър достъп за оценка качествата на тъканите и използването на комбинирани техники.
• Периареоларен
  Прикрит е в преходната зона между ареолата и кожата на гърдата.
  Може да увреди лактацията поради преминаване на разреза през жлезата. Свързан е с по-висок риск от промени в чувствителността на зърното.
• Аксиларен
  Разрезът е скрит в подмишничната ямка. С много ограничено приложение. Подходящ е за задмускулна аугментация при хармонично конфигурирани структури на гръдната стена и млечната жлеза.

Видове планове на поставяне

• Задмускулен (зад големия гръден мускул)
  Задължително се прилага при много слаби жени. Бюстът е по-твърд и с по-малка подвижност. Рискът от капсулна контрактура е по-нисък. Образните изследвания на гърдите са улеснени. Периодът на възстановяване е по-продължителен и болките в гърдите по-силни. Съществува риск от моментни деформации при съкращаване на гръдните мускули.
• Заджлезен (между жлезата и фасциалния слой на гръдния мускул)
  Прилага се при жени с добре представена подкожна мастна тъкан (повече от 2 см. в зоната над гърдата). Подходящ е и при ограничена или цялостна констрикция (свита капсула) на жлезите. Възстановителният период протича по-леко, болезнеността е по-слаба. Подвижността на бюста е по-близка до естествената. Рискът от повърхностно опипване и визуализация на имплантите е по-висок. По-висок е и рискът от капсулна контрактура и провисване.
• Задфасциален (зад фасциалния слой на гръдния мускул)
  Може да се ползва се при жени с добре представена подкожна мастна тъкан (повече от 2 см.). Техниката е по-трудна и отнема повече време. Болките след операцията са по-слаби и възстановяването по-бързо от задмускулната имплантация. Мускулното влияние при движение на ръката е минимално. Рисковете от визуализация на имплант и провисване са по-ниски от заджлезната имплантация.
• Двоен план (зад мускула в горната половина и зад жлезата в долната половина)
  Полезен е при леки форми на провисване на жлезите и при долнополюсна констрикция. Съчетава ползите на задмускулното и заджлезното поставяне.
  Болките и възстановяването са както при задмускулната имплантация. Рискът от провисване е по-висок от задмускулното поставяне.
• Множествен план (различни съчетания между задмускулния, заджлезния и задфасциалния планове)
  Съчетава предимствата на основните три метода. Позволява преодоляване на индивидуално проявени неблагоприятни анатомични вариации.

Оплакванията от болки, оток, кръвонасядания,  твърдост, дискомфорт и затруднени движения през първите 7-14 дни след операцията за поставяне на гръдни импланти са обичайни. Възможна е и по-продължителна проява на тези симптоми. Обичайно е и нарушението в чувствителността при контакт с ареолата, зърното и кожата на гърдите. В повечето случаи, чувствителността се възстановява в срок от 2 до 6 месеца. Съществува и вероятност за трайна промяна или загуба на чувствителността, която нараства при наднормено големи импланти.

ИНФЕКЦИЯ

Инфекция може да възникне при всяка операция или имплантация на чуждо тяло. Повечето инфекции вследствие на операция се проявяват в рамките на няколко дни до 2 седмици след операцията. Въпреки това, инфекция е възможно да се развие по всяко време след операцията. По правило, инфекциите в тъканите около имплант са по-трудни за лечение от инфекциите в тъкани без наличен имплант. Ако инфекцията не се повлиява от лечение с антибиотици, имплантът трябва да се отстрани, като замяната му се осъществява след нейното излекуване, в срок по преценка на хирурга.

ХЕМАТОМ И СЕРОМ

Хематомът представлява колекция от кръв, докато серомът е колекция от течност в пространството около импланта. Образуването на хематом или сером след операцията може да доведе по-късно до инфекция и/или капсулна контрактура. Симптомите на серома са оток и болка, а на хематома същите плюс насинявания на кожата. Появата на хематом или сером обикновено се наблюдава скоро след операцията. Серомът може да бъде и късно проявен (късен сером), години след аугментацията. При неповлияване  от медикаментозно лечение при късен сером, трябва да се вземат проби чрез пункция за различни лабораторни тестове, с оглед уточняване на причините за проявлението му.

КАПСУЛНА КОНТРАКТУРА

Образуването на капсула от колагенни влакна около чуждо тяло с цел да бъде изолирано е нормална реакция на организма. Капсулната контрактура e състояние на задебеляване, втвърдяване и свиване на капсулата около импланта.  Различават се 4 степени на капсулна контрактура. Докато при 1-ва и 2-ра степени се усеща само втвърдяване, при 3-та и 4-та се наблюдават деформация и болезненост. Лечението на тежките форми на капсулна контрактура е хирургично.

Капсулната контрактура се среща по-често при подложени на ревизионна операция пациенти, отколкото при пациенти след първична имплантация. По-чести са случаите на капсулна контрактура и при жени за реконструкция с импланти след лъчетерапия. Капсулната контрактура е рисков фактор за руптура на импланта и е най-честата причина за повторна операция след аугментационна мамапластика.

ПРОМЕНИ В ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА НА ЗЪРНАТА И ГЪРДИТЕ

Гръдната операция може да доведе до повишена или намалена чувствителност на гърдите и/или зърната. Спектърът на промените варира от засилена чувствителност до липса на усещане в зърното и/или гърдата след операцията. В повечето случаи тези промени са преходни и отминават в срок от 1 до 6 месеца. В някои случаи обаче, те могат да бъдат трайни и да въздействат негативно върху сексуалната сетивност на гърдите и способността за кърмене.

БОЛКА

Повечето жени, подложени на уголемяване или реконструкция на гърдите с импланти, изпитват следоперативни болки в гръдната област, които понякога може да преминат в постоянни.  Хроничната болка може да бъде причинена от хематом, миграция на имплант, инфекция, прекалено големи импланти, капсулна контрактура, притискане на нерв и др. Трябва да уведомите своя хирург ако изпитвате прогресивно засилваща се болка след 3-тия ден на операцията или постоянна болка 1-2 месеца след имплантацията!

РУПТУРА НА ИМПЛАНТ (РАЗКЪСВАНЕ, ПРОБИВ)

Целостта на капсулата (еластомера) на гръдните импланти може да се наруши (разкъса, пробие) по различни причини. Събитието е известно в медицинската терминология като „руптура“. Руптура може да възникне във всеки един момент по време на имплантацията или след нея. Тя може да се дължи на интраоперативна пункция или прилагане на прекомерна сила при поставянето на импланта, на капсулна контрактура, неправилно позициониране или последващо изместване, прегъната капсула, травма, стареене на импланта и др.

Руптурата на гръден имплант с пълнеж от силиконов гел най-често става неусетно, т.е. пациента не усеща никакви явни симптоми, няма и външни физически признаци на промени в гърдите. Обикновено руптурата на имплант се установява случайно при контролно ултразвуково изследване. Затова е важно, всяка жена със силиконови гръдни импланти да посещава хирурга си ежегодно, с предварително направено ехографско изследване на гърдите. Ако получите необичайни оплаквания или забележите промени в характеристиките на едната или двете гърди, независимо от срока след операцията, трябва да уведомите хирурга си! 

ФРАКТУРА (ДЕФОРМАЦИЯ) НА ГЕЛА

Фрактура на гела може да се получи при кохезивен силиконов пълнеж и възниква най-често поради подлагане на импланта на прекомерни компресивни сили по време на имплантацията или при грубо манипулиране или травма на гърдите след операцията. В резултат на това, формата му се нарушава и може да наложи подмяна на импланта. Фрактурата на гела може да се установи чрез ехография или друго образно изследване.

АЛЕРГИЧНА КОЖНА РЕАКЦИЯ КЪМ СИЛИКОНА

По принцип силиконовите гръдни импланти не предизвикват алергични кожни реакции. Въпреки доказаната инертност на човешкия организъм към силикона като материал, има научни съобщения, в които е документирано наличието на алергична кожна реакция при жени с гръдни импланти. Приложението на локални и/или системни медикаменти за лечение на алергични състояния на кожата, могат да облекчат симптомите и да доведат до успешно разрешаване на проблема. Ако имате проява на кожна алергия след аугментационна мамапластика е необходимо да потърсите консултация с дерматолог, и да уведомите Вашия хирург!

ЕФЕКТИ ВЪРХУ КЪРМЕЩАТА ФУНКЦИЯ НА МЛЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Повечето жени с гръдни импланти успешно кърмят бебетата си. На този етап няма доказателства за вредни въздействия върху организма на детето от преминаващите микрочастици от силиконовия гел през силиконовата обвивка на импланта в организма на майката, съответно в кърмата. Няма и валидни научни доказателства в полза на повишен риск от заболявания при деца кърмени от майки с гръдни импланти. Периареоларният хирургически достъп може да увеличи риска от нарушена функция на млечните жлези и трудности с кърменето.

ЗАБАВЕНО ЗАРАСТВАНЕ НА РАНИТЕ

Времето за заздравяване на раните може да варира в зависимост от вида на операцията или мястото на разреза. Поради индивидуални особености на организма на някои пациентки, включително при съпътстващи заболявания, периодът на зарастване на раните може да продължи по-дълго време. Тютюнопушенето е сред факторите, които влияят негативно на оздравителния процес. Забавянето в процеса на зарастване на раните може да повиши риска от инфекция, екструзия на имплант и некроза.

ЕКСТРУЗИЯ (ОТКРИВАНЕ) НА ИМПЛАНТ

Липсата на достатъчно собствени тъкани върху импланта, локална травма, инфекция, некроза или отваряне на оперативната рана, могат да доведат до т. нар. „екструзия“ на импланта. Екструзията представлява откриване на капсулата на импланта през оперативния разрез или през дефект на кожата. Причината за усложнението са нарушения в кръвоснабдяването и физиологията на тъканите на гърдата, поради компресия от импланта и/или смущения в регенерацията поради системни заболявания. Компресията от повърхностно поставени големи импланти при слаби жени е най-честата причина за екструзия. Рискови фактори са и употребата на стероидни медикаменти или състояния след лъчетерапия на гърдата. При поява на имплант през кожата, трябва незабавно да се свържете с Вашия хирург, който ще предприеме съответно лечение!

НЕКРОЗА

Некрозата е мъртва тъкан в покриващите импланта структури на гърдата. Това може да наложи хирургична корекция и/или премахване на импланта. Факторите, свързвани с повишен риск от некроза са сходни с тези, които носят риск за екструзия и включват инфекция, системни заболявания, повърхностно създаден джоб за импланта, голям имплант, тютюнопушене, химиотерапия, лъчетерапия и др.. След лечение на некроза може да остане груб белег и деформация. При поява на некроза трябва незабавно да се свържете с Вашия хирург, който ще предприеме съответно лечение!

ХИПОТРОФИЯ (НАМАЛЯВАНЕ ОБЕМА И ФУНКЦИЯТА) НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА И ДЕФОРМАЦИЯ НА ГРЪДНАТА СТЕНА

Под натиска на импланта може да се получи изтъняване на жлезната тъкан и повишена видимост и палпируемост на импланта. Възможно е да намалее и кърмещата функцията на млечните жлези. Заджлезното поставяне на големи импланти е с най-висок риск от хипотрофия на жлезите. От друга страна, високата компресия от голям имплант при задмускулно поставяне, може да причини деформация на костно-хрущялната компонента на гръдната стена. Всяко от тези състояния може да доведе до неприемлива промяна в релефа на гърдите и необходимост от допълнителни хирургични интервенции.

ЛИМФАДЕНОПАТИЯ

Лимфаденопатията при жени със силиконови гръдни импланти е заболяване на лимфните възли около млечните жлези, най-често в подмишничните ямки,  характеризиращо се с увеличение на размера им, втвърдяване и понякога болезненост. Обикновено се открива при контролни образни изследвания.  Среща се както при жени със здрави, така и с руптурирали силиконови гръдни импланти. Може да се дължи на миграция на микроскопични силиконови частици, възпаление или онкологичен процес. Ако опипате възловидни формации по предната повърхност на подмишниците си, трябва да се срещнете с Вашия хирург, най-добре след предварително направено ултразвуково изследване на гърдите!

НЕПРАВИЛНО ПОЗИЦИОНИРАНЕ И ИЗМЕСТВАНЕ НА ИМПЛАНТ

Неправилно позициониране на гръден имплант означава несъответно разположение на импланта спрямо анатомичните (топографо-анатомичните) граници на областта на млечната жлеза. За разлика от анатомичните, които се дефинират с определени костни структури на гръдния кош, действителните граници на млечната жлеза често не съвпадат с първите. Очертанията на млечната жлеза може да бъдат навътре от анатомичните й граници (при различни форми и степени на констрикция) или извън тях (при провисване или хипертофия). С много малко изключения тези вродени отклонения са асиметрични. И в двата случая рискът от асиметрия на увеличените с импланти гърди е висок, поради различно влияние на контурите на собствените тъкани върху контурите на имплантите. В стремежа да се постигне по-добро съответствие между имплант и тъкани на всяка  гърда, понякога е възможно позиционирането на единия или двата импланта да се окаже неправилно.

При неправилно подбрани импланти или оперативен метод, както и при лоши биомеханични качества на жлезите и тъканите в гръдната област, е възможно изместване на имплантите от първоначалното им положение след операцията. Докато при заджлезното и задфасциалното поставяне те са подложени само на гравитационните сили, то при задмускулното и двойния план върху тях въздействат и силите на мускулното съкращаване. Изместване може да се получи и от травма или капсулна контрактура. Ефектът на изместването зависи от биомеханичната устойчивост на покривните тъкани, която е специфична за всяка жена и не подлежи на предварително измерване. Най-честа причина за влошени биомеханични качества на собствените тъкани са състоянията на намаляване обема на жлезите след значително предходно увеличение при бременост и лактация, или след голяма редукция на телесното тегло.

Изместването на имплантите е многофакторно зависим процес и може да се получи през всеки период след аугментацията. В повечето случаи изместването се коригира чрез хирургическа ревизия или други оперативни методи.

ПТОЗА (ПРОВИСВАНЕ)

Птозата е вид изместване и представлява провисване на комплекса от имплант и собствена тъкан под долната анатомична граница на жлезата. Под тежестта на импланта тъканите в долната повърхност на жлезата се разширяват, а в резултат на изместването му, зърното и ареолата изглеждат необичайно високо върху контура на гърдата.

Рисковите фактори включват лоши биомеханични качества на тъканите на пациента и голям имплант. Методите на лечение могат да варират, в зависимост от тежестта на усложнението, от просто шевно укрепване на капсулата и тъканите в долната част на ложата, до използване на хирургични платна или подмяна на имплантите с такива, които се фиксират.

ОБРЪЩАНЕ ИЛИ РОТАЦИЯ НА ИМПЛАНТ

Обръщане на имплант се случва най-често при импланти с кохезивен гел и гладка или микротекстурирана повърхност. Проблемът представлява изместване на плоската задна стена (основата) на импланта отпред, деформирайки гърдата на пациентката. Ротацията е усложнение на анатомичните импланти, при които те се завъртат по оста преминаваща през най-изпъкналата точка по предната им повърхност. Обръщането и ротацията могат да се коригират чрез външна манипулация с ръце, но рискът от рецидив остава висок. Трайното преодоляване на усложненията е чрез хирургична ревизия за намаляване на размерите на джоба, или преход към задмускулен план.

НЕЗАДОВОЛИТЕЛЕН ЕСТЕТИЧЕН РЕЗУЛТАТ

Естетичният резултат от аугментационната мамапластика може да бъде незадоволителен. Отделно или заедно може да се получат различни естетични несъвършенства и деформации като изобразяващи се върху кожата гънки, визуализация или опипване на имплант, асиметрия, изместване (миграция) на имплант, неудовлетворяващо увеличение, контурни нарушения, деформирани и/или хипертрофични (груби) белези и др.. При оценката на естетичния резултат, трябва да се разбира, че естествената асиметрия засяга не само млечните жлези и другите мекотъканни обвивки на гръдната стена, но и костния скелет на гръдния кош. Най-висок риск от естетични несъвършенства на резултата съществува при повърхностно поставени големи импланти при слаби жени! Също така, колкото по-представена е естествената асиметрия между лявата и дясната половини на предната гръдна стена, толкова по-висок е  рискът от незадоволителен резултат по отношение на симетрията на гърдите. В някои случаи, Вашият хирург може да препоръча ревизионна операция, която да подобри естетичния резултат от аугменатационната мамапластика. Внимателното предоперативно планиране, изборът на оптимален размер импланти и индивидуално подбраната хирургическа техника, намаляват риска (но не го предотвратяват) от незадоволителен резултат.

БОЛЕСТ НА ГРЪДНИТЕ ИМПЛАНТИ  (BII) 

През последните години понятието „Болест на гръдните импланти“ (Breast Implant Ilness) придоби широка популярност и все повече научни изследвания бяха насочени към установяване дали има пряка връзка между широкия спектър от различни симптоми и силиконовите гръдни импланти.  Основанията за това бяха, че някои жени с гръдни импланти проявяват неврологични смущения (зрителни нарушения, промени в сетивността, намалена мускулна сила, нарушения в походката, равновесието, мисловната дейност или паметта) или развиват други заболявания (напр. множествена склероза) и вярват, че тези симптоми са свързани с техните импланти. В научната литература обаче, няма преки доказателства за причинно-следствена връзка между гръдните импланти и описваните болестни състояния. Поради липса на диагностични критерии, BII не е утвърдена в отделна нозологична единица в списъка на заболяванията на Световната здравна организация. Правилното медицинско поведение по отношение на всички нетипични оплакванията при жени с гръдни импланти е, да се потърси консултация със съответен на оплакванията специалист, както и с пластичният хирург, поставил имплантите.

АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ВСЛЕДСТВИЕ НА ЕФЕКТИТЕ НА АДЮВАНТИ (AUTOIMUNE SYNDROME INDUCED BY ADJUVANTS) И РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА

Синдромът на развитие на автоимунни заболявания вследствие на ефектите на адюванти (ваксини, силикон и др.) известен като ASIA синдром, заедно със съобщенията за повишен риск от рак на млечната жлеза, бяха посочени като основание  в САЩ  да бъде забранено поставянето на твърди силиконови импланти с естетична цел, в продължение на 14 г. Забраната беше отменена поради липса на медицински доказателства за повишен риск от автоимунни заболявания и рак на гърдата при жени с импланти. В реферирани научни медицински издания бяха публикувани и резултати от проучвания, доказващи понижен риск от рак на млечната жлеза при жени със силиконови импланти.

СВЪРЗАН С ГРЪДНИТЕ ИМПЛАНТИ АНАПЛАСТИЧЕН ЕДРОКЛЕТЪЧЕН ЛИМФОМ (BREST IMPLANT ASSOCIATED ANAPLASTIC LARGE CELL LYMPHOMA)

Анапластичният едроклетъчен лимфом, който е диагностициран при жени с гръдни импланти (BIA-ALCL),  е рядък тип Т-клетъчен лимфом, засягащ клетки от имунната система в капсулата около импланта или съседните тъкани. Честота му е много малка и се определя от 1:2200 до 1:86000 според Американската асоциация на пластичните хирурзи (ASPS). Данните от различни научни съобщения показват, че BIA-ALCL се проявява по-често след имплантиране на гръдни импланти с едротекстурирана повърхност.  Симптомите на заболяването могат да бъдат подуване на едната или двете гърди поради течност около импланта (късен сером), новопоявила се и дълго продължаваща болка или опиващи се възли в тъканите около импланта. Ако имате някое от изброените оплаквания трябва да се срещнете с Вашия хирург, който ще прецени какви диагностично-лечебни мероприятия да предприеме!

Повечето случаи на BIA-ALCL се лекуват чрез отстраняване на импланта и обвиващата го капсула. В някои случаи е нужно да се прилага и химиотерапия и лъчетерапия.

ДРУГИ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ СВЪРЗАНИ С ГРЪДНИТЕ ИМПЛАНТИ

Възможно е провляние и на други подобни на BIA-ALCL онкологични заболявания свързани с гръдните импланти. Напоследък бяха описани в научни съобщения изключително редки случаи на локализирани в тъканите около импланта плоскоклетъчен рак, други Т-клетъчни и В-клетъчни лимфоми. Рискът е толкова малък, че няма статистическа стойност.