БАПРЕХ

История и позиция на БАПРЕХ - През 2010 БАПРЕХ зае официална недвусмислена позицията против използването на течен силикон за контурна пластика независимо дали това е дело или не, на не медицинско лице, дипломиран лекар или пластичен хирург . В случай на усложнения и съдебни спорове, БАПРЕХ заяви тогава, че не би застанала в подкрепа на колега член или не на БАПРЕХ, особено ако се докаже, че инжектирането е станало след 2010 година. За по-ранните периоди нещата у нас, а и по света не стояха толкова изненадващо различно, тъй като вредата от инжектирането на течен силикон беше известна още от петдесетте години на миналия век (1-5). Първите случаи са в Япония и скоро след това цялата медицинска общественост беше вече наясно с осакътяващите последствия на грануломи, некроза, миграция на силикон, белодробен емболизъм и др. Още от миналия век съществуват официални документи на медицински служби на САЩ и Европа, забраняващи приложението на течен силикон за контурна пластика, така че информираността за рисковете и вредата от течния силикон не са новост и много пълна информация по темата може да се получи от обширен обзор тук.

Учудващо е все още, че ако решим да направим проучване чрез интернет, като обикновен потенциален пациент, намираме разнопосочни мнения, дори и такива, които твърдят, че микроинжекциите на силиконово олио в дерматологията са много ефикасни. Такива статии намираме все още в интернет, авторите им произлизат от средите на т.нар. козметични хирурзи www.adsci.com/filler/silicone-micro-injections,. Ако запитаме Гугъл, безопасни ли са инжекциите със силикон, нито FDA, нито Висшата инстанция на френското министерство на здравеопазването www.has-sante.fr ще ни усведомят ясно и категорично по този въпрос. Казва се, че употребата на силиконово олио има индикации само в случаите на отлепване на ретината. Останалите приложения в медицината са “off label”.
Ето защо, считам за свое задължение, в защита на пациентите, на доброто име на специалността да напомня на всички колеги, а и на читателите на сайта, че отношението на БАПРЕХ продължава да е недвусмислено по този въпрос. Няма място за съмнения, че усложненията от този вид интервенции се случват в 100% от случаите, а липсата им е само въпрос на време. През деведесетте години на миналия век най-честите оплаквания и усложнения от намесата на лекари с цел естетични процедури у нас бяха свързани с използването на хидрогел. Тогава беше създадена и уникалната за Европа отделна специалност по естетична медицина и хирургия, която прекрати своето съществуване в България през 2011 година. За обикновенните хора беше трудно да разпознаят кой какъв лекар е и на каква гилдия е представител. Тогава не се говореше много за течен силикон, но сега когато за щастие намаля използването на хидрогел, се виждат все още нови случаи с течен силикон.

Тук ще представя няколко случая с резултати преди и след отстраняване на течен силикон от устните, като представя и поуките, които смятам, че ще са полезни, както за пациенти, така и за колеги, които са изправени пред проблем от този тип.

Материал и методи

За период от 5 години бяха консултирани 25 пациентки със силиконово олио в устните или на лицето. От тях, 11 се подложиха на оперативна интервенция при нас. При една пациентка освен в устните имаше и силиконово олио в назолабиалните гънки. Възрастта на пациентките беше най-често между 20 и 25, а две от тях бяха на 48 години. Най-често решението за операция и интервенцията се извършваше 2 до 3 години след апликацията на силиконовото олио. Всички пациентки от тази група освен една, са били инжектирани от дипломирани български пластични хирурзи . При голяма част от пациентките е имало няколко серии от апликации, а при една, видяна от мен преди няколко месеца, вече с оплаквания и усложнения и е било предложена допълнителна апликация с цел корекция на асиметрията от същия лекар направил първите апликации. При общо три от пациентките инжектирането е направено през последните 3 години, тоест след 2010. При пет пациентки, въпреки наличието на силиконово олио в двете устни, желанието на пациентките беше да се отстранява само определени зони, най-често само едната устна, в която силиконът е според тях най-много. Всички пациентки освен една, се подлагаха за първи път на оперативна интервенция за отстраняване на силиконови образувания. Една от пациентките беше вече оперирана от друг лекар за корекция на деформациите, но не желаеше да се отстранят силиконови натрупвания, а само да се коригира асиметрията на устните.

Една пациентка беше оперирана 4 пъти за период от 5 години, три пациентки по два пъти, а останалите само един път. При 3 пациентки операцията беше извършена с обща анестезия , а при останалите –под местна анестезия.

Резултати

Всички пациентки освен една, останаха удовлетворени от резултата. Неудовлетворената пациентка беше и със силикономи в назолабиалните гънки. За нея нямаме и по-дългосрочни следоперативни наблюдения. При една пациентка имаше оплаквания от влошена сетивност повече от месец след интервенцията. Средната продължителност на операцията в зависимост от това дали става въпрос за едната, двете устни или други локализации е от 30 до 90 минути. Нямахме случаи на възпалителни усложнения или дехисценция на раната.

Заключение

Основно правило, което считам за важно да се разясни на пациента, е че целта ни трябва да е възможно най-пълното остраняване на силиконовия гел, като трябва добре да се претегли ползата и цената от една по-голяма дисекция, която би повишила риска от травма и създаване на допълнителен дефект. Остатъчния силикон обаче винаги може да ни изиграе лоша шега в последствие, защото персистирането му се придружава от по-лоша васкуларизация и инервация на тъканите в съседство и към общата картина на оплаквания може да се прибавят сетивни оплаквания от фиброза поради оперативната намеса, възпалителни усложнения и проблеми на симетрията, която може да не е напълно коригирана или постигната. Всичко това по правило се съчетава с многократни и продължителни телефонни обаждания, притеснения и страхове, които пациента неминуемо ще изживее в следващите няколко месеца от операцията. Най –често оперативната намеса няма да е единствена и еднократна и може би големия радикализъм би довел до по-големи притеснения и оплаквания, в сравнение с поведение с по-скромни или многоетапни цели.
Разумното поведение е да се задоволим с отстраняването на това, което успеем да видим , без да твърдим, че всичко е отстранено, тъй като поне аз, не успявам категорично да отдиференцирам макроскопски различните степени на фиброза от асимптоматичните за момента, силиконовите капки или лентички, жлезните образувания и деформациите свързани с избутването на нормални тъкани. Поне аз не намерих хистопатолог, който да ми даде качествен отговор за химичния състав на гранулома тип „чуждо тяло” и дали намереното е силиконов материал или от друго естество. Поради това, препоръчвам разумен радикализъм и добра подготовка и информираност на пациента за нашите възможности и потенциални усложнения. Не знам дали понякога не би било по-правилно да се изчака появата на някакви оплаквания или усложнения, за да може пациента да намери сили да изтърпи по стоически следоперативния период, който неминуемо ще постави и него и нас на изпитание.

Въпреки категоричната позиция на БАПРЕХ, все още срещаме нови случаи инжектирани с течен силикон, при липса на категорични доказателства за това кой е направил инжектирането. Проблемът идва и от това,че не съществуват никакви документи, които доказват, че това е извършено от конкретен лекар, защото пациентката няма епикриза, няма протокол или бланка с наименованието на продукта, който и е инжектиран, а още по-малко подпис на лекаря, който го е направил. Понякога това е просто договор между пациент и лекар, в който се плаща за определена услуга, която не включва никакви документи. Случаи, при които се назовава името на колега, член от БАПРЕХ, аз имах няколко пъти през последните няколко месеца. Затова първо апелирам към пациентите - да изискват документи и епикризи за продуктите, които им се прилагат. Препоръчвам им да бъдат много внимателни при употребата на филъри, а освен това с болка трябва да призная , че поне засега членството в БАПРЕХ не е пълна гаранция за висок морал и етика. Въпрос на общи усилия, на всички нас, надявам се и с подкрепата на МЗ и не на последно място на медиите, да се прекрати инжектирането на силиконово олио с козметична цел. Вероятно, при някои неминуеми „катастрофи“ ще се стигне и до неоспорими доказателства за автора на съответната инжекция и тогава няма да има място за компромиси или недоизказани неща. Впрочем, неправомерността и ниския морал в действията на някои практикуващи не се изчерпват само с приложението на силиконово олио и това е само един пример, че има още много какво да се прави за прочистване на представата на хората за нашата специалност.

---

Библиография

1. Duffy, D. Silicone granulomata management.Dermatol. Times May : 75, 2003.
2. Rapaport, M., Vinnik, C., and Zarem, H. Injectable silicone: Cause of facial nodules, cellulitis, ulcerations and migration. Aesthetic Plast. Surg. 20: 267, 1996.
3. Kagan, H. D. Sakurai injectable silicone formula: A preliminary report. Arch. Otolaryngol. 78: 663, 1963.
4. Achauer, B. M. A serious complication following medical grade silicone injection of the face. Plast. Reconstr. Surg. 71:251, 1983.
5. Jones, D. Treatment options for HIV facial lipoatrophy. Dermatol. Surg. 31: 1519, .