ВЪВЕДЕНИЕ

Вроденият деформитет на ходилото халукс варус дуплекс (ХВД) е рядко заболяване, като неговата честотата в комбинация с полисиндактилия е 0.3 на 1,000 живородени. Лекува се в ранна детска възраст преди функционалното развитие на ходилото. Оперативните техники са костни и мекотъканни за корекция на девиацията и полисиндактилията. В случаите в клиниката се установява наличие на надлъжна епифизарна скоба (HEC), която допринася до медиалната девиация.

ЦЕЛ

Оценка ефективността на оперативното лечение на ХВД при деца до 5 годишна възраст.

МАТЕРИАЛИ и МЕТОДИ

За 10 години, 7 ходила при 5 деца на възраст между 7 месеца и 5 години (3 момичета и 2 момчета) са оперирани в Детска клиника на УСБАЛО, София. Два от случаите са двустранна полисиндактилия с варусна девиация. Пациентите са оперирани по комбинираните методи Farmer и McElvenny. Проследени са 18 месеца с рентгенографско измерване на ъгълът между първата проксимална фаланга и петата метатарзална кост. За субективна оценка е използван въпросник по критериите на Phelps и Grogan (1985).

РЕЗУЛТАТИ

Отлични субективни резултати по Phelps и Grogan има в 3 случая и добри – в 3. Отчетена е пациентка с незадоволителен резултат, ре-оперирана на двете ходила, като показва хиперкорекция 6 години с валгусна девиация двустранно. Общо ъгълът се е подобрил средно аритметично с 36.3° +/-7.6. Обсъждане: Въпреки малкият брой пациенти и широката възрастова група, резултатите от оперативните техники при деца в ранна детска възраст показват, че интервенциите са удачни за лечението на пре-аксиална полидактилия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Комбинираните оперативни техники дават добри обективни и субективни резултати 18 месеца постоперативно и се препоръчват за лечение на ХВД в детска възраст.

Ключови думи: халукс варус дуплекс, надлъжна епифизарна скоба, критерии

__
* Катедра по Ортопедия и Травматология, Медицински Универцитет – София, УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев,“ София

Естетичният резултат след възстановяване от травма в областта на главата и лицето не трябва да се подценява. Загубата на цял орган вследствие на травма води до инвалидизация на пациента, влошаване в качеството на живот и ниска самооценка, особено при млади хора. Представяме случай на субтотална авулзия на ушната мида при млад мъж след травма. Пациентът е докаран в спешно отделение 2 часа след настъпване на травма, при падане. При прегледа се установиха множество охлузвания темпорално и париетално, субтотална авулзия на ушната мида с кожен педикул на ниво лобула, мултифрагментна травма на хрущяла, хеморагия от горния полюс на ухото и контаминация на раната и ушния канал. Извърши се спешна оперативна интервенция. В латеродекубитална позиция, под локална инфилтрационна анестезия се извърши многократен лаваж с антисептици и отстраняване на чуждите тела. Извърши се репозициониране и фиксиране на хрущялните фрагменти. Кожата на аурикулата се заши с продължителен шев и се направи превръзка, която да укрепи позицията на възстановената ушна мида. В постоперативният период се извърши антибиотична терапия и профилактика на венозната конгестия. Кожният конец се свали на 10ти постоперативен ден. При проследяване 1 месец след операцията, няма данни за усложнения от процедурата и пациентът е доволен от естетичния резултат. В условията на спешност при липса на възможност за микросъдова реконструкция, композит графт на ушната мида след авулзия е препоръчваната процедура в литературата и при успех има добър естетичен резултат.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: ухо; авулзия, реконструкция, композит графт
__
*

ВЪВЕДЕНИЕ И ЦЕЛ

Ще бъдат представени различни случаи от клиничната практика на д-р Калоян Тонев в Отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия към УМБАЛ Медика – гр. Русе, изискващи реконструктивна хирургия, взетите решения за лечение и постигнатите резултати.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ

Първият случай е на реконострукция на гърда при жена след мастектомия. Поставя се експандер на първи етап. След раздуване на втори етап експандерът се заменя с постоянен имплант и се провежда редуктивна мамопластика тип inverted T на котнралатералната жлеза. Около година по-късно се реконструира мамилата, а за ареолата се избира реконструкция с татуировка. Вторият случай е на пациент с базалноклетъчен карцином с в областта на горната устна. След ексцизия се направи реконструкция с V-Y назолабиално ламбо. При друг случай постъпи пациент с две формации в областта на лява ноздра и лява назолабиална гънка. След ексцизия на двете формации полученият дефект на носа се покри чрез П-образно ламбо от максиларна област и триъгълник на Буров за затваряне на дефекта в назолабиална област. Последният случай е на 17-годишно момче с конквасация на дясна длан и китка след травма от преса и кожен дефект, обхващащ улнарната половина на дланта и китката. Обсъди се ретроградно и свободно радиално ламбо. Направи се артериография на ръката, която показа дистална оклузия на а. улнарис и липса на карпална арка. След обсъждане с пациента се взе решение за покриване на дефекта с пълнослоен кожен трансплантат.

РЕЗУЛТАТИ

При последяване на случаите нямаше усложнения, естетичните и функционалните резултати бяха добри или задоволителни.

ДИСКУСИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Приложените хирургични техники са отворени за дискусия и предложения за алтернативни подходи съгласно опита в други центрове по пластична хирургия.