БАПРЕХ

Янков Д.*

Реконструктивната ринопластика е обособено направление в лицевата пластична
хирургия. Предмет на изучаване и дейност на реконструктивната ринопластика са
отстраняването на дефекти и деформации на един или повече от структурните
елементи на носа, създадени най-често от травми и тумори. Крайната цел на
операциите е възстановяването на естествения външен вид и функцията на носа.
В тази презентация авторът представя кратка информация за основните знания в
реконструктивната хирургия на носа. Показва и обсъжда поредица от клинични случаи,
демонстриращи резултати от приложението на различни пластични методи, предлага
насоки за вземане на решения за избор на подход.

Изборът на метод за хирургично възстановяване на дефекти и деформации на носа
почива на комплексната оценка на състоянието на пациента и е определящ за добрия
резултат и удовлетвореността на пациента.

* ОТТПВЕХ към ВМА-МБАЛ-Варна

Стефанова А.С.*, Войнов П.П.*, Кенолов К.И.*, Хатър Р.Х.*

ВЪВЕДЕНИЕ

Корекцията на различните по вид мекотъканни дефектите в областта на главата и лицето винаги е било предизвикателство поради неизбежната стигматизация на пациентите. При тези случаи е необходимо не само анатомично, но и функционално възстановяване на естетичните отдели с минимални цикатрикси. В наши дни пластичната хирургия си служи с богат набор от различни по сложност техники за лечение на тази патология, чйито избор зависи не само от вида и сложността на дефекта, но и от предпочитанията и подготовката на хирурга.

ЦЕЛ

Целта на настоящия доклад е да се поставят на обсъждане индикациите и реконструктивните методи при 7 клинични случая, оперирани по повод мекотъканни дефекти в областта на главата и шията в Отделението по Пластично-възстановителна и
естетична хирургия към МБАЛ-Уни Хоспитал, гр. Панагюрище.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ

При 6 от случаите дефектите са получени при радикална ексцизия на злокачествени
кожни тумори, а при един - при декубитус. Използвани са методите на ротационно
ламбо в областта на главата и транспозиционно в съчетание със свободна кожна
пластика; 3 назолабиални ламба, в съчетание с хрущялни трансплантати от конха в 2 от
случаите и самостоятелно в един; темпотално ламбо; челно ламбо с хрущялни ребрени
графтове и ламбо на Estlander.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

Отчетени са задоволителни функционални и естетични резултати, без наличие на ранни
и късни усложнения в постоперативния период. Авторите поставят на обсъждане
възможностите и лимитите на използваните техники.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

реконструкция, локални ламба, глава

* Отделение по пластично-възстановителна и естетична хирургия към МБАЛ-Уни Хоспитал, гр. Панагюрище

М. Попов*, М. Мартинов*, М. Аргирова*

Високоенергийният травматизъм е водеща причина за възникването на открити фрактури на долния крайник. Ограниченият тъканен ресурс в областта на подбедрицата превръща в предизвикателство реконструктивното лечение на мекотъканните дефекти, които често съпътстват откритите фрактури. Представя се клиничен случай на лечение на мекотъканен дефект в зоната на открита полифрагментна фрактура, резултат от ПТП при мъж на 34 години. След закрита остеосинтеза на фибулата е извършена късна реконструкция посредством хемисолеусно мускулно ламбо на дистален педикул (Distally based hemisoleus muscle flap). Постигнато е пълно прирастване на мускулното ламбо и срастване на костните фрагменти на тибията. Чрез оценка по POSAS скалата се отчита добър функционален и задоволителен естетичен резултат.

* Клиника по Изгаряне и Пластична Хирургия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“